Дори да сме абсолютни интроверти, ние все пак комуникираме с доста хора…Като започнем със семейството – и то не само родители, братя и сестри. Семейството е по-широко понятие (за щастие!) и включва и братовчеди, баби, дядовци, лели…Знаете как е, няма нужда да обяснявам подробно с всички налични в богатия ни език думи за роднински връзки.

Освен това ние непрекъснато попадаме в готови колективи – от групата в яслата, през класа, състудентите до колегите на всяка работа, която започваме. Непрекъснато сме сред хора и е нужно да общуваме с тях. Една неефективна комуникация обаче може да ни натоварва и да ни кара с неудоволствие да ходим на работа, училище или (в най-лошия случай!) да се прибираме у дома.

Защо има хора, с които се разбираме без думи и такива, с които сякаш говорим различни езици?

Защото хората сме различни. И своята различност проявяваме в безброй аспекти. И най-вече защото голяма част от хората не са осъзнати, не разсъждават върху ситуациите, а просто те им „се случват“. За какво трябва да си дадем сметка, ако искаме да общуваме по-ефикасно и това общуване да ни носи радост?

Имаме очаквания към другите.

Имаме очаквания и то – нереалистични. Предварително решаваме, че този човек (обикновено, защото ни е близък) ще ни разбере и подкрепи. Но той може да не ни подкрепи, защото има различно мнение и отношение. Не защото е лош човек – просто е различен. Колкото по-добре опознаем един човек и го приемем – толкова по-лесно ще комуникираме с него. Например – знаем, че съпругът ни има умението да се „изключва“, когато му говорим. Мисля, че 90% от мъжете са развили до професионализъм това умение. Ами, такъв е и ние знаем това – нужно ли е всеки път, когато го хванем, че не е чул и думичка от това, което говорим вече 5 мин., да му се сърдим? И най-вече – на кого би послужило това? Или знаем, че този наш приятел има навика да ни прекъсва и да започва да говори нещо свое. ОК! Ако търпеливо обясним, че още не сме свършили имаме по-голям шанс да се разберем, отколкото ако се разсърдим.

Имаме очаквания към себе си.

Знаем, че понякога губим контрол и казваме неща, за които после съжаляваме. Има теми, които много ни палят и когато говорим с някой на друго мнение се стига до…недоразумения. И си казваме – когато стане дума за жените шофьори (примерно!) хич няма да се впрягам, ще говоря спокойно. Да обаче много пъти вече този разговор е воден и той вече се развива от самосебе си. И винаги стигаме до момента, в който забравяме за думата, която сме си дали, когато сме били спокойни.

Какво да направим тогава?

Истината е, че ако предприемаме едни и същи действия няма как да очакваме различни резултати. Трябва да започнем да правим нещата различно, но преди това – да ги разберем различно. Да се поставим на мястото на другия и да си обясним неговата позиция – той има някакви основания, за да има такова мнение. Много по-спокойни ще сме, когато нямаме нереалистични очаквания към другите. За да общуваме ефективно и за да живеем по-добре – трябва да оставим другите да са каквито са и да си дадем ясна сметка какви искаме да сме ние.

С част от момичетата от екипа направихме събитие за ефективната комуникация. Понеже тази тема е необятна, в него сме засегнали друг нейн аспект – езикът на тялото и какво значение има той за възприемането ни от околните. Можете да разберете повече на линка.

Valia
Публикувано от
Valia

Оптимист, реалист или мечтател? Мисля, че съчетавам успешно в себе си и трите. Вярвам, че ние определяме качеството си на живот с решенията, които вземаме. Моето решение е да се уча непрекъснато, да бъда с отворено съзнание и да се наслаждавам на това, което ще се случва! Като майка, съпруга, мрежовик и човек стартирал кариерната си промяна ще споделям с вас пътя, наблюденията и опита си! Ще се радвам да съм полезна!