Силвия Ботева – с нея ме срещна Форевър. Било е въпрос на време да се срещнем и да станем сътрудници, защото енергиите ни се допълват взаимно. Тя е фокусирана, сериозна, последователна. Обича това, което прави и иска да е все по-компетентна и да помага на все повече хора със знанията и уменията си.

Силве, опиши се с няколко думи.

Казвам се Силвия Ботева, по образование съм икономист, по професия съм счетоводител, по душа съм човек, който обича непрекъснато да се усъвършенства и който обича да внася стойност в живота на другите хора. Любимите ми дейности са на първо място да чета книги, но не какви да е книги, а книги развиващи мен като личност, книги от които реално се извлича практическа полза. Други мои любими занимания са: да се разхождам в природата, да пътувам на екзотични места и да гледам филми.

Как разбираш понятието „екип“?

За мен екип означава група от хора с общи интереси, които споделят еднаква ценностна система и имат общи цели и едновременно с това хора, отличаващи се един от друг по своите качества и таланти, с които се допълват взаимно.

Какви нови познания ти даде мрежовият маркетинг?

Мрежовият маркетиг ми показа, не няма граници в това, което един човек може да постигне. Изгради в мен увереност, че няма проблем, който не мога да разреша. Даде ми вдъхновение да следвам правилния път за мен. Да върша нещата, които ме правят щастлива и които са стойностни за мен.

А какви твои предразсъдъци и ограничаващи вярвания разби?

Знаех, че тази индустрия е с изключителен потенциал. Но си мислех, че е само за определена група от хора с вродени лидерски и предприемачески качества, докато не отидох на първият си „Ден на Успеха“, където видях разнообразие от хора с различни качества. Видях момче в инвалидна количка, група на глухонеми, собственици на бизнес, лекари, счетоводители, учители, хора от различни възрасти, пол, раса и националност. На пръв поглед много различни, но всички бяха поканени на една сцена, за получат наградите, които са заслужили. В този момент разбрах, че това е индустрия, която няма дискриминация и всеки може да постигне това, което желае.

  • Как хубаво си описала изживяването Ден на успеха…Точно така го видях и аз, когато отидох за първи път – като доказателство, че в тази индустрия всеки може да намери начин да успее без да изневерява на своята автентичност. Като добавим положителната обстановка, усмихнатите хора…човек се чувства наистина запленен!

Знам за твоята страст към четенето. Какви книги предпочиташ?

Много обичам да чета книги. Любимите ми теми са за създаване на богатство, управление на финанси, маркетинг, продажби, психология, личностно развитие и др. подобни. Най-любимата ми книга от всички прочетени до сега е „Парите или живота“, която дава отговор на въпроса как може да имаш и двете.

Има ли история на известна личност, която те е вдъхновила за действия?

Чела съм много истории на успешни хора и всички те са вдъхновяващи. Нещото което забелязах в тези истории е, че повечето от тях са от бедни семейства, хора без особени привилегии, постигнали успех благодарение на това, че не са се отказали от мечите си. Най-впечатляваща история за мен беше на Иван Странски, който като дете страда от костна туберколоза, неизличима болест по това време. Той решава да учи медицина и неговото научно откритие е уникално. Той е бащата на „молекулно-кинетичната теория за растежа на кристалите“. Иван Митев, откривателят на „шестият сърдечен тон“. Или художникът Джон Брамблит, който изгубва зрението си и се научава да рисува картините си като усеща текстурата на различните бои. Възхищавам се на хора, които следват пътя си, въпреки пречките.

Кога работата е просто работа и кога излиза от тази рамка?

Работата не може да бъде просто работа, защото за извършването на тази работа ти влагаш своето време и своята жизнена енергия. Ако го правиш за нещо и не вярваш, че то е значимо, не ти носи удовлетворение и не виждаш смисъл в него, ти просто пропиляваш живота си напразно.

Научи ли нещо от тази извънредна ситуация?

Че човек винаги трябва да е подготвен за непредвидени събития и винаги трябва да поема отговорност и да упражнява контрол над живота си. Никога, ама никога да не изпада в мисленето на жертва. Човек може да сгреши, но трябва да си даде сметка, да признае пред себе си и да изготви план за измъкване от ситуацията.

Сподели любим „екипен“ спомен.

Определено имам много ценни екипни спомени, но най-любимият ми от всички е когато бяхме през 2017 г. в Солун в Гърция, където заедно с други екипи от други държави участвахме заедно за една прекрасна кауза – „Да спрем глада“. Задачата ни беше работейки заедно да пакетираме 100 000 порции храна за деца в Африка. Работейки в екип постигнахме повече, отколкото всеки може да постигне поотделно. Това е силата на екипа.

Valia
Публикувано от
Valia

Оптимист, реалист или мечтател? Мисля, че съчетавам успешно в себе си и трите. Вярвам, че ние определяме качеството си на живот с решенията, които вземаме. Моето решение е да се уча непрекъснато, да бъда с отворено съзнание и да се наслаждавам на това, което ще се случва! Като майка, съпруга, мрежовик и човек стартирал кариерната си промяна ще споделям с вас пътя, наблюденията и опита си! Ще се радвам да съм полезна!