В контекста на извънредното положение все по-често мисля какво можем да контролираме в живота си и над какво нямаме абсолютно накакъв контрол. Оказа се, че има ситуации, далеч по-големи от нашите планове за уикенда, нали така? И какво можем да направим – ами да приемем ситуацията и да се опитаме да вземем доброто от нея.

Но обезателно трябва да започнем с приемането.

Попаднах на интересна статия, в която ставаше дума за радикалното приемане – приемаш ситуацията и действаш спрямо нея. Разбира се, става дума за ситуация, над която нямаш контрол. Това пести силите ти – физически и психически. Когато не приемаме нещата и се борим с тях, ние се изтощаваме. Имаме ли полза от тази борба и имаме ли шанс да победим? Ако се бунтуваме непрекъснато срещу извънредното положение (например) ще мине ли то по-бързо? По-леко и приятно ли ще ни е ако непрекъснато даваме отпор?

Сигурна съм, че отговорът е НЕ!

Ситуацията съществува и ние ще си спестим много ако я приемем, защото макар и да не можем да контролираме събитията, имаме пълен контрол върху това как гледаме на тях. А това е по-важно! Какво друго можем да контролираме?

Можем да контролираме мислите си.

Може и да не е лесно, може да изисква усилия и работа над себе си, но със сигурност е в наша полза. Ние сме това, което мислим. Защо тогава вместо да съчиняваме ужасни сценарии или да се фокусираме часове наред над проблемите си не сменим тактиката? Защо не си мислим, че всичко, което се случва е за наше добро? Нека да мислим за сферите в живота ни, които ни носят щастие и радост. Мислите ни формират нашите убеждения и ни подтикват към действия. Когато обаче действаме има голямо значение дали го правим с любов или със страх. Ще ви дам един пример – след поредното банално спречване със съпруга ми избрах вместо да му се сърдя да му приготвя една специална баница, която той много обича. Докато я приготвях фокусът ми беше изместен от преповтаряне на какво-му-казах-аз-какво-ми-отвърна-той на мисълта как ще се изненада и как ще се зарадва. Когато човек си мисли такива неща, неволно се усмихва. Става му по-леко и приятно. Забравих, че съм била ядосана! Той пък се изненада много приятно и цялостната атмосфера у дома беше радостна.

Можем да контролираме колко сме искрени – до каква степен мислите, думите и делата ни са в хармония.

 

Можем да контролираме с какви хора изживяваме живота си.

Ние избираме приятелите си и с тях трябва да ни е приятно дори да седим и да мълчим. Те трябва да са подкрепа, смях, забава, рамо, на което да поплачем. Не правете компромиси с обкръжението си. Хората непрекъснато израстват и се променят – ако пътищата ви се разделят запазете хубавите спомени за приятелството си и приемете, че животът продължава.

Имаме контрол над това, с  което храним душите си – какви книги четем, какво слушаме, какво гледаме.

Ако новините по телевизията ни травмират, ако сериал или реалити не дразни – защо да го гледаме? Никой не ни е пъхнал дистанционното насила в ръката и не ни е опрял пистолет в челото, нали?

Контролираме и кого следим в социалните мрежи.

Нека, когато отворите своя инстаграм или ютюб да си кажете: „Еха, какви хора познавам и следвам. За какви невероятни музиканти съм абонирана, колко ми е приятно тук…“. Подредете уютно тези свои пространства!

Стигаме и до времето – много хора непрекъснато повтарят как нямат време.

Интересното е, че те го повтарят в различни ситуации – като ходят на работа нямат време, сега като са у дома – също. Времето е наше, ние можем да си го разпределим и използваме според нашите убеждения. Когато ние по цял ден си повтаряме „Нямам време!“ това се превръща в наше убеждение, в наша програма. И какво се получава – имаме все по-малко време. Освободете времето си, преценете за какво и как да го използвате и променете мантрата си – нека стане „Намирам време за всичко важно!“.

Още нещо под наш контрол – колко пъти ще кажем „Обичам те“ и „Благодаря!“.

Много хора заслужават да чуват по-често тези думи, а те са като бумеранг – колкото по-благодарен си, толкова повече поводи имаш за това.

И последно – надявам се фактът, че имаме контрол над толкова неща, да е добра новина за вас. Защото много хора се плашат от идеята да контролират живота си. Но нека да помислим кой е другият вариант – да живеем живот, създаден и направляван от другите. Нека да не слагаме ключа за нашето щастие в чужд джоб – в нашия собствен е най-правилното му място.

 

Valia
Публикувано от
Valia

Оптимист, реалист или мечтател? Мисля, че съчетавам успешно в себе си и трите. Вярвам, че ние определяме качеството си на живот с решенията, които вземаме. Моето решение е да се уча непрекъснато, да бъда с отворено съзнание и да се наслаждавам на това, което ще се случва! Като майка, съпруга, мрежовик и човек стартирал кариерната си промяна ще споделям с вас пътя, наблюденията и опита си! Ще се радвам да съм полезна!