Радост – един вдъхновен психолог
„Ужасно е вдъхновяващо да помагаш на децата!“

Радостина Жорова е един усмихнат и позитивен млад човек, който работи с вдъхновение и помага на най-ценната част от обществото – нашите деца. Завършила е Психология и две магистратури – Психология на личността и Комуникативни нарушения на развитието. В момента работи като психолог и логопед в детска градина 33 „Сребърни звънчета“, гр. София.
Нейният позитивен опит в изграждането на кариера споделяме с вас, за да кажем нещо, което предстои да повтаряме и занапред – работата може да е щастие!

– Радост, каква искаше да станеш като малка?
– Архитект.

– Спомняш ли си как след гимназията избра какво да учиш?
– Запознах се със семеен приятел, който е психолог, има три деца и винаги е усмихнат. Попитах майка ми каква е тази професия, а тя каза, че това са хора, които изслушват, помагат, винаги намират положителното… Така че мога да кажа – благодарение на мама.

– Случвало ли ти се е като студент да се питаш: Какво, за Бога, ще правя след като завърша?
– Разбира се. По това време никой не говореше за психология, дори и днес все още много хора не разбират разликата между психолог, психотерапевт и психиатър. Надявам се скоро това да се промени, тъй като психологията е застъпена във всяка една сфера на действие. Дори в магазина за дрехи продавачите с опит знаят дали човек има нужда от внимание и помощ (ако е нерешителен, срамежлив, с ниско самочувствие), дали само разглежда (колеблив, разсеян), или по-скоро не желае да му се месят (такива хора знаят всичко и то по-добре от другите, рядко признават поражение, често са „с рогата напред”, не търсят помощ). Познавайки човешката психика, много по-лесно можем да разберем другите, да се поставим на тяхното място и да не съдим. Така си спестяваме нерви и време.

– Рядко нещата вървят по мед и масло. Кои са разочарованията, които си срещнала по пътя на кариерната си реализация и как успя да не им се дадеш?
– След като завърших, около половин година не успях да си намеря работа по специалността, затова се поддадох на изкушението „чужбина” за цели пет години. Върнах се напълно изчерпана и неудовлетворена от работата и от усещането, че си „чужд” във всеки един момент на денонощието. Сестра ми е тази, която ме накара отново да търся възможност за реализация именно в сферата на детската психология. Тя работи с деца, отгледала е две и усещането й за света е вдъхновяващо.

– Имала ли си колебания дали си на точното място в професионално отношение? – Не! Децата са най-чисти… Те нямат проблеми – единствено възрастните (най-често родителите) имат и ги пренасят несъзнателно върху тях. Затова, ако помагаш на децата – това е най-ценно. Те са невинни.

– Какво са за теб децата?
– Те са чиста любов! Аз им казвам: „малки изследователи”.

– Понеже работиш с деца – едни бъдещи членове на нашето общество – по-скоро песимист или оптимист си за бъдещето?
Винаги оптимист!

– Какво основно влияе на децата в изграждането им като личности? Каква е ролята на семейството, средата и детската градина/ училището?
– Отношението среда – личностни качества е винаги в полза на средата – поне за мен. Особено подценяван е пренаталният период, а той се явява основополагащ. Децата усещат, чуват и чувстват много преди раждането. Ако майката не е желала появата на детето, то усеща това цели 9 месеца. Тревожността в семейството също рефлектира върху цялостното развитие на детето. Относно средата – много е важно да има две неща: свобода и граници. Този парадокс обърква родителите и ги поставя в шок от това, какво да изберат. Тъй като малките герои са изследователи и те учат чрез движението си в пространството, ако се ограничи движението – се ограничава и развитието. Т. е. детето следва да не се ограничава например в проходилка, а да се оставя да пълзи, но то трябва да знае, че контактите са забранена зона. Тук идват границите. Те трябва винаги да са ясни и непроменливи и се отнасят само за приемливо-неприемливо, позволено-непозволено. Тези граници се поставят вкъщи и се затвърждават навън, а не обратното! Необходим е родителски контрол във всяка възраст! Противно на очакванията, именно това кара децата да се чувстват обичани. Разумните родители имат доверие на децата си, но те познават обкръжението им (приятели, преподаватели); информирани са относно интересите им (в училище и вкъщи); следят размера на средствата, с които те разполагат; помагат при осъществяване на мечтите им. Когато родителите са посочили правилните граници, то те спокойно могат да дадат свобода, но не и преди това.

– Довърши изречението „Обичам работата си, защото…“
– Децата заразяват с щастие!

Valia
Публикувано от
Valia

Оптимист, реалист или мечтател? Мисля, че съчетавам успешно в себе си и трите. Вярвам, че ние определяме качеството си на живот с решенията, които вземаме. Моето решение е да се уча непрекъснато, да бъда с отворено съзнание и да се наслаждавам на това, което ще се случва! Като майка, съпруга, мрежовик и човек стартирал кариерната си промяна ще споделям с вас пътя, наблюденията и опита си! Ще се радвам да съм полезна!