Как майчинството може да се окаже период, който да канализира нашата творческа енергия? Как от банков служител ставаш професионален фотограф? Когато имаме хобита и страсти най-хубавото, което можем да направим е да им се отдадем. Благодаря за това искрено интервю, Таня!

Таня, първо да кажа – разглеждането на сайта ти е истинска наслада за сетивата…Разбира се, като жена, която е дала живот, такива кадри е нормално да ме вълнуват. Но има нещо отвъд това – снимките ти са дело на истински артист. Сега ти си професионален фотограф, но какво работеше преди първото си майчинство?

Много благодаря за милите думи, Валя, и за поканата да бъда твой събеседник! Преди първото ми майчинство, което се застъпи с второто бях банков служител.

Смятам, че отпускът по майчинство може да е време да открием твореца или предприемача в себе си. Дори само да си дадем равносметка за работата и новата ни роля на майка – как да ги съвместяваме. При теб този период се оказа от голяма важност за кариерата ти в момента. Какво се случи? Как започна да се занимаваш с плетене и след това с фотография?

Да, както казах при мен се получи един доста продължителен период, в който имах достатъчно време да се откъсна напълно от работата и да намеря време за стари мои хобита и страсти, бих ги нарекла, във всяка свободна минута.

  • След раждането на първото си дете възвърнах любовта си към плетенето.

Започнах да плета предимно шапчици и шалове за нея и за децата на мои познати. В последствие реших да започна да показвам плетивата си във фейсбук и от там също започнаха да ми поръчват непознати хора. Не я популяризирах много, тъй като нямах много време за плетене. Приемах го по-скоро като хоби, а не като допълнителен доход на който да разчитам.

  • След раждането на второто си дете се записах на курс по фотография, която пък беше другата ми страст.

Всичко стана съвсем случайно, но всъщност знам, че няма нищо случайно. Исках да подобря познанията си в тази област. В началото започнах с идеята да правя по-хубави снимки на плетивата си, за да мога да развия тази дейност, защото осъзнавах колко е важна снимката на продукта, който предлагаш, за да бъде показан по най-добрия възможен начин. Също така идеята ми беше да премина през едно базово ниво, което смятах за достатъчно за тази цел.

  • Но магията на фотографията така ме увлече, че изкарах не едно, а три нива (цяла учебна година).

През това време от следене на работата на хора, които плетат, преминах основно към следене на различни фотографи, които снимат бебета с изплетените неща от съответните производители. И така едното вървеше паралелно с другото и преминавайки през различни видове фотография в курса неусетно разбрах, че най-много харесвам фотографията на новородени и пожелах да опитам. И го направих. Добре, че по това време имаше бременеещи познати около мен, на които предложих да направя снимки – бременни, а след това и новородени и така започнах.

  • Спомням си, че снимах първото си новородено докато батерията на фотоапарата ми се изтощи.

Толкова много се унесох, че не усетих кога мина времето и още след първия кадър си казах, че това е нещото, което искам да правя занапред. Усетих прилив на енергия, пълнота и удовлетворение.

След това преминах и през други вече специализирани курсове за новородени, а и не само,  и до ден днешен продължавам да уча и да се развивам.

Периодът по време на майчинството ти дава възможност да погледнеш на живота си от друг ъгъл. Вече имаш други приоритети,  с които трябва да се съобразиш и да подредиш така живота си, че да бъдеш пълноценен човек във всяко едно отношение. Това понякога е свързано с риск, но всеки човек вътрешно знае кое е най-доброто решение за него.

Как се породи твоето вдъхновение от „чудото, наречено живот“ и избра да снимаш именно децата в самото начало на техния живот?

– И аз наскоро си зададох този въпрос, сякаш имах предчувствие, че скоро ще ми го зададат и трябваше да имам отговор. На първо място, разбира се, това е любовта ми към новородените  – толкова малки, прекрасни и съвършени създания и въобще чудото на зараждането на живота. Винаги ми е било интересно и особено след като и аз забременях. Всъщност всеки обича и се радва на новородените бебенца, но не всеки би ги снимал. Затова отново се замислих. Трябва да има още нещо. Междувременно разглеждах албумите си от детството и така намерих отговора или поне един от отговорите.

  • Самата аз нямам снимки като новородена.

Първата снимка, на която ме има е когато съм била на година и четири месеца, т.е не знам как съм изглеждала като бебе. И за мен този период някак липсва, нищо не помня, а и снимки нямам. И затова реших, че може би това е причината, която не съм осъзнавала до момента, но която подсъзнателно ми е влияела явно. Също ми се е искало да видя майка си бременна с мен, как е изглеждала, да си представя как ме е очаквала, да видя и след като съм се родила как ме е държала в прегръдките си, да видя щастието в очите на родителите ми и на по-голямата ми сестра. И се радвам, че тази липса в моя живот ми е дала стимул, макар и неосъзнато в началото, да направя така, че да покажа на хората колко е важно да запазят този толкова ценен спомен от живота на всеки човек.

Случва се да снимаш детенцето като новородено и след това да те ангажират за негов празник – кръщене или рожден ден. Това е невероятно доверие от страна на родителите и според мен отношенията ви вече излизат от рамката на деловото. Създаваш ли нови приятелства покрай работата си?

О, да – създавам и това изкючително много ме радва. Всъщност доверието идва още от първата фотосесия – когато снимам бъдещета мама или когато ми поверят най-ценното си същество. И още повече, ако фотосесията е семейна – тогава имам повече комуникация и с двамата родители и с по-големи деца, ако имат. Опознаваме се по-добре и имаме възможност да поговорим и за странични на фотосесията неща – основно за грижите покрай новороденото и отглеждането на детето – обичам да помагам с каквото мога, затова прилагам знанията си по кърмене винаги когато има нужда и често фотосесията върви и с консултация по кърмене.

  • И както обичам да казвам „Няма нищо случайно“!

Точно преди това интервю, майката от последната фотосесия ми се обади с молба да ида до тях, за да й помогна със засукването, защото още не можеше да се справи добре. Веднага тръгнах и се радвам, че успях да помогна. Щастлива и спокойна съм след като на другия ден ми писа, че след посещението ми вече нямат ниакви проблеми и се справят чудесно.

И друг път ми се е случвало да се изявявам като консултант по кърмене – преминала съм много обучения, много съм чела, а и имам 3 годишен личен опит в тази „дисциплина“.

  • Освен тази имам и още една допълнителна роля по време на снимки на раждане…

Това е ролята на дула, до колкото имам познания в тази област.  Засега съм снимала само едно ествествено раждане, по време на което бяхме предимно двете с бъдещата мама цяла нощ. Говорех й, успокоявах я, разсмивах я, правех й масажи, казвах й как да опита да застане, за да се почувства по-добре, стискаше ми ръката по време на контракции…(на който са му стискали ръката по това време знае какво означава това!). Каза ми, че с мен раждането й е минало по-леко, което много ме радва.

Скоро ми предстои да снимам кръщенето на детенце от друго раждане, което снимах и съм много развълнувана. Винаги се вълнувам и съм много щастлива да се срещна с вече пораснало детенце, което съм снимала малко след като се е родило. След лекарите и родителите аз съм първият човек, с когото се е срещало. Без значение дали ще правим фотосесия или просто ще ги срещна на улицата. Но разбира се, ако ще снимам първия рожден ден или кръщенето му съм още по-щастлива, защото присъствам и запечатвам спомена и от друг важен момент в живота на семейството.

В блога си споделяш една случка от твоя професионален живот – момиченцето, което казва, че иска да стане като теб. Това сигурно ти се отразява вдъхновяващо и зареждащо?

Разбира се! Повечето малки деца любопитвстват и искат да видят снимките, които правя и дори и те самите искат да снимат. Позволявам каквото е възможно и така ги стимулирам и да дадат най-доброто от себе си по време на снимки, а и си ставаме приятели. На момиченцата им е интересно как увивам бебенцето и прилагат техниката и върху техните кукли. Много са сладки.

Работиш предимно в домовете на семействата, което ме кара да мисля, че залагаш на автентичността в снимките си. Каква за теб е идеалната фотосесия?

Да, засега съм заложила на удобството на клиента от една страна и от друга именно  на автентичността. Често ползвам и някаква тяхна вещ в декора за снимките. Така всяка фотосесия става различна и уникална. Намирам начин да снимам във всеки дом, колкото и неподходящи да са условията на пръв поглед. Някои родители се притесняват, че дома им не е ремонтиран, не е просторен или светъл. Но това е техният дом, там където е родено и ще расте бебчето и е хубаво да си спомнят и да му показват това, когато порасне. Всъщност интериора на дома присъства в снимките, които са тип лайфтайл. В другите фотосесии почти не снимам дома им или се старая да е само там, където е подходящо и няма от какво да се притесняват.

Идеална фотосесия е всяка, в която родителите ми се доверят и се отпуснат – без значение дали снимам само бебче или цялото семейство. Друго не е нужно, за да станат снимките прекрасни.

Избрала си професия, която ти показва най-хубавото, най-топлото от човешката природа. Повлия ли позитивно на светогледа ти?

Аз винаги съм била позитивна. Това, което ми напомня всяка среща с малките човечета е, че времето минава много бързо, растат и се променят и трябва да изживеем това време пълноценно. Също така си давам сметка, че това да станат добри хора изцяло зависи от нас – родителите. Ние сме тези, от които ще се учат и на които ще подражават, когато пораснат.

Как съчетаваш в ежедневието си ролята на майка на две деца и на предприемач, развиващ собствен бизнес?

Все още доста трудно, защото децата са малки и през повечето време съм с тях. Но когато много обичаш това, което правиш, намираш и начин. Снимам толкова, колкото мога да си позволя, така че да имам време и за децата, а и за себе си.

Какво би казала на жените в майчинство, които искат да започнат нещо свое, но не са достатъчно уверени?

Ако има нещо, в което сте добри и ви носи удовлетвореност, ако това нещо прави вас и други хора щастливи, то значи това е вашата мисия на този свят. Отдайте й се. Когато правим нещо с любов и страст нещата се получават. Бъдете постоянни и не се отказвайте.

Повече информация за Таня можете да намерите на:
Facebook: Tanya Dragolova Photography
www.tanyadragolova.com
https://www.instagram.com/tanyadragolova/

Valia
Публикувано от
Valia

Оптимист, реалист или мечтател? Мисля, че съчетавам успешно в себе си и трите. Вярвам, че ние определяме качеството си на живот с решенията, които вземаме. Моето решение е да се уча непрекъснато, да бъда с отворено съзнание и да се наслаждавам на това, което ще се случва! Като майка, съпруга, мрежовик и човек стартирал кариерната си промяна ще споделям с вас пътя, наблюденията и опита си! Ще се радвам да съм полезна!